Как да свържем домашните компютри в мрежа

Ще можете да споделяте лесно и удобно Интернет връзка, файлове, документи и устройства


Доскоро у нас трудно можеше да се говори за домашна мрежа по няколко причини. Първо, това означаваше наличие на поне два компютъра, които да комуникират помежду си и да споделят файлове и устройства. А случаите, в които едно семейство можеше да си позволи два компютъра, бяха изолирани. Но вече не е така, като дори е съвсем нормално у дома да съжителстват десктоп система и лаптоп - т.е., първото условие за домашната мрежа е налице.

Второ, цената на необходимия хардуер за изграждане на мрежа вкъщи значително намаля, което прави подобни решения достъпни за повечето семейства. Важен фактор се оказа и интернет. Най-елементарното, което биха направили домашните потребители, щом се сдобият с повече от един компютър, е да споделят достъпа до глобалната мрежа. А това вече си е някаква форма на мрежа - жична или безжична.
Ако се замисляте да свържете компютрите си вкъщи, то пред вас стоят няколко варианта. Който и от тях да изберете, домашната мрежа ще ви позволи да споделяте Интернет връзка, файлове, документи или цели дялове и, разбира се, принтери, скенери и други устройства, независимо в коя стая се намира всяко от тях.

Базови принципи на Windows мрежите
По подразбиране всички операционни системи Windows използват TCP/IP протоколи за комуникация посредством мрежовите устройства. Мрежовият РС адаптер, който използва TCP/IP, изисква три неща за комуникация с други компютри: IP адрес, маска на подмрежата (subnet mask) за този IP адрес и шлюз по подразбиране (gateway).
IP адресът идентифицира компютъра с мрежата, към която принадлежи. Като част от нея, РС-от може да комуникира с всички останали компютри в мрежата, които се явяват локални за него - физически взаимодействието е през мрежовите кабели ли или безжично.
Компютрите от една мрежа обаче не могат да комуникират с такива от друга, отдалечена мрежа, дори и да са свързани физически помежду си с кабели. Именно тук влиза в ролята си шлюзът по подразбиране. Той е дефиниран като път извън локалната мрежа към друга, отдалечена мрежа. Шлюзът по подразбиране, определен за мрежовия адаптер, изпраща целия трафик, който не принадлежи към дадената локална мрежа. Например, ако имате DSL Интернет връзка, ви се предоставя шлюз по подразбиране, определен от вашия доставчик. Когато се опитате да се свържете със сайт в Интернет, URL адресът, напр. www.technews.bg, който изписвате, се конвертира в IP адрес от вашия Интернет доставчик.
Тъй като адресът не е във вашата локална мрежа, мрежовият адаптер на компютъра ви препраща заявката за уеб страницата към шлюза по подразбиране на интернет доставчика. От тази точка вашата заявка ще бъде препращана от мрежа към мрежа посредством Интернет, докато достигне локалната мрежа на www.technews.bg и информацията, необходима за показване на уеб страницата, започва да се връща по обратния път посредством Интернет до вашия IP адрес.
IP адресът е комбинация от 4 групи десетични числа, от 0 до 255, разделени помежду си, например 192.168.255.251. Структурата му се състои от две части - мрежов дял и хост дял. В единична мрежа всички компютри ще имат идентичен мрежови дял. Хост делът от своя страна посочва уникалния идентификатор на компютъра в неговата мрежа.
IP адресът винаги е придружен от маска на подмрежата, която разделя мрежовия и хост дяловете на IP адреса. Маската на подмрежата е в същия формат, като IP адреса, например 255.255.255.0. Стойността 0 показва хост дяла на адреса, а стойностите 255 показват мрежовия дял. Например с IP адрес 192.168.5.25 и маска на подмрежа 255.255.255.0, мрежовият дял на адреса ще бъде 192.168.5, а хост делът ще е .25.
Имайте предвид, че нещата могат да станат доста по-сложни, тъй като стойностите на маска на подмрежата не са ограничени само до 0 или 255.
Инсталиране на собствена домашна мрежа
За да инсталирате локална Windows мрежа у дома, са ви необходими няколко неща:

1.
Наличие на поне две машини с инсталирана операционна система Windows XP.
2.
Ethernet мрежови адаптери във всеки един от компютрите.
3.
Подходящи мрежови кабели. Ако приемем, че използвате Ethernet карти, то тогава ви е необходим прав (straight-through) или кръстосан кабел (crossover) от категория 5 (Cat 5) . Правият кабел се използва с хъб или маршрутизатор, докато кръстосаният свързва директно два компютъра.
4.
Активна връзка към Интернет.
5.
Наличие на Cable/DSL маршрутизатор е за предпочитане, тъй като това е най-лесният начин за организиране на домашна мрежа. Устройството позволява лесно споделяне на Интернет връзката, без да е необходимо да оставяте един от компютрите непрекъснато работещ, за да може другият да има достъп през него до Интернет. Повечето от тези устройства имат и вградени защитни стени, които предоставят базова, но ефективна защита на вашата мрежа.

Да пристъпим към инсталиране на мрежата. Първо, разбира се, е физическото инсталиране - на карти, кабели и пр. След като направите това, стартирайте компютъра. В зависимост от картата, има шанс операционната система сама да я разпознае и да инсталира драйверите. Ако това не стане, ще се появи прозореца за открит хардуер - в този случай трябва да поставите диска в оптичното устройство и да следвате инструкциите. След като драйверите бъдат инсталирани, обикновено се изисква да рестартирате компютъра.
Една елементарна локална мрежа включва хъб, комутатор или маршрутизатор. Използвайте „прави кабели“, за да свържете двата компютъра към портовете на хъба, като имате предвид, че не е задължително да изключите компютрите, докато правите това. Ако всичко е минало добре, би трябвало да наблюдавате светлинна индикация и на двата заети порта – зелен или оранжев.
Настройки на мрежовата карта
За да комуникират помежду си, компютрите използват мрежови настройки по подразбиране. Настройките на мрежовата карта са лесно достъпни в Windows XP. Отваряте Старт менюто, след което Моят компютър (my computer) и натискате десен бутон на мишката върху Моите места в мрежата (my network places), което е опция в дясната част под Други места (other places), и избирате Свойства (properties).
Ще видите прозорец Мрежови връзки (network connections), който съдържа икона за всеки мрежов адаптер във вашия компютър. По подразбиране, те са именувани Local Area Connection 1, Local Area Connection 2 и т.н. Натиснете десен бутон върху Local Area Connection 1 и изберете свойства, след което маркирайте internet protocol (TCP/IP) и натиснете бутона свойства. Убедете се, че е избрана опцията Получавай автоматично IP адрес (Obtain an IP address automatically), след което натиснете ОК и отново ОК. Изпълнете споменатите по-горе стъпки за всяка Local Area Connection на компютъра.
Сега натиснете десен бутон върху Моят компютър в старт менюто и изберете Свойства, след което изберете етикета Име на компютър. Тук можете да промените името на компютъра и работната група. За да направите това, натиснете бутона Промяна (change). Наличието на на всички компютри в една работна група не е задължително, но намалява объркването. Всички Microsoft компютри са членове на работна група „workgroup“ по подразбиране.
Направете описаната проверка с всички налични компютри в мрежата. Сега вече имате своя домашна мрежа.
Накрая, да видим как се споделят файлове между отделните компютри, което е една от най-полезните възможности на локалната мрежа.
Споделяне на файлове в Windows XP
Отворете Моят компютър и отидете до дяла или папката, които искате да споделите. Натиснете десен бутон върху дяла или папката и изберете Споделяне и защита (sharing and security). Под Мрежово споделяне и защита (network sharing and security) изберете опцията Сподели тази папка в мрежата (share this folder on the network). Сега можете да изберете име на споделеното място. Ако изберете опцията Потребителите могат да променят файловете ми (allow network users to change my files), ще позволите на другите потребители на мрежата да добавят, изтриват или модифицират файлове в дяла или папката - по подразбиране тази опция не е включена.